Четири пръста, един тип задвижка, сензори за допир по върховете и дланта, товар над 100 паунда. Кутрето го няма, защото техническият директор поискал екипът да залепи с тиксо двата малки пръста за ден и да каже какво не може. По данни на IEEE Spectrum целта вече е как да се правят 100 000 такива ръце годишно.
- Степените на свобода растат от 7 на 13; пръстите могат да се разперват. Строена е за точна симулация и обучение с подкрепление, за да минава от симулатора в реалността.
- Хватки със спусък: бормашини, динамометрични отвертки, шлайфове, пистолети за пирони, горелки за заваряване. Зареден минихладилник над 100 паунда, по данни на компанията.
- Alberto Rodriguez, директор по поведение на роботите, пред IEEE Spectrum: ръцете са безмилостен компромис, винаги се отказваш от нещо.
Залепи си кутрето за безименния с тиксо и живей така един ден. Това е поръчал техническият директор на Boston Dynamics на екипа си, и от доклада им в края на опита е излязла ръка без кутре.
Всеки, който е строил сцена, познава тоя разговор. Може да сложиш десет ефекта. Слагаш трите, които публиката ще види, защото другите седем са кабели, тежест и неща, които ще се счупят точно по време на шоуто.
Същата сметка е направена тук, само че с пръсти. Един пръст повече значи три актуатора повече, повече обем, повече точки на отказ и по-скъпа ръка. За робот, който ще се продава на бройки, това решава.
Дребният ред е другаде: един тип актуатор за всяка става. Не е заради елегантност. Заводът прави една част и я сменя като модул. Числото 100 000 годишно, което Rodriguez споменава пред IEEE Spectrum, няма смисъл без такава част.
Хладилникът над 100 паунда е от компанията, не сме го вдигали ние. Какво може ръката извън демото ще се види в завода в Джорджия, където спусъкът на бормашина се натиска по хиляда пъти на смяна.