Едни и същи имена се появяват във всяка новина тук: OpenAI, Anthropic, NVIDIA, Google. Ето картата: кой строи изкуствения интелект, кой му дава ток и покрив, и кой в тази история наистина държи ключовете.
Тримата на витрината и тримата отзад
Първият пласт е този, който познаваш. Компаниите, които правят самите модели, тоест програмата, която ти отговаря, когато ѝ пишеш.
OpenAI направи ChatGPT. Anthropic прави Claude и е основана от хора, които са напуснали OpenAI. Google има свое звено, DeepMind, което прави Gemini. Meta, тоест собственикът на Facebook и Instagram, прави модел на име Llama. Има и xAI на Илон Мъск с модела Grok. И има две китайски компании, които тежат все повече: DeepSeek и Alibaba, чиито модели се казват Qwen.
Тук има едно разделение, което си струва да знаеш, защото се повтаря постоянно. Едни държат моделите си затворени: не можеш да ги вземеш, можеш само да ги ползваш при тях, срещу пари, все едно отиваш в кантората. Други ги пускат отворени: сваляш си файловете и ги ползваш вкъщи, безплатно, като типов договор, който е публикуван и всеки може да го адаптира. OpenAI, Anthropic и Google са в първия лагер. Meta, DeepSeek и Alibaba, във втория. Няма благородство в това. Отвореният модел е начин по-слабият да събере хора, докато по-силният им продава достъп.
И сега идва частта, която обикновено не се казва на глас: никоя от тези компании не притежава машините си.
За да се обучи един такъв модел, трябват хиляди специализирани сървъри, работещи месеци наред, денонощно. Ток колкото за малък град. Никой от тези моделостроители няма това. Наемат го.
Наемат го от трима. Amazon, Microsoft и Google. Това са тримата хазяи на света. Представи си цялата световна нужда от изчислителна мощ като жилищен пазар: двама от всеки трима наематели са при тези тримата. Останалата една трета се дели от всички други, взети заедно.
Тук започва да става интересно, защото хазяинът е нещо повече от хазяин. Microsoft не само дава сървъри на OpenAI. Microsoft притежава част от OpenAI. След преструктурирането от есента на 2025 г. държи около четвърт от компанията. С други думи, наемодателят е и съсобственик на наемателя, който му плаща наема.
При Anthropic е още по-заплетено, защото там инвеститорите са двама и се мразят помежду си. Amazon наля в Anthropic пари, каквито държава заделя за магистрала. Anthropic от своя страна се ангажира да върне над сто милиарда долара обратно на Amazon през следващите десет години, като плащане за сървъри. Пари влизат, пари излизат по същия път. Успоредно с това Google също вложи милиарди в Anthropic, тоест финансира прекия конкурент на собствения си Gemini, и в замяна получи Anthropic за клиент на своите чипове. Двама съперници, хванали едно и също трето лице, което после плаща наем и на двамата.
Остава третият пласт, най-долният, и той е най-тесният от всички. Чиповете. Силицият, който реално върши сметките. Тук почти всичко минава през една компания, NVIDIA. Девет от всеки десет долара, които NVIDIA изкарва, идват от чипове за такива сървъри. Тя не е един от играчите на този пазар. Тя е пазарът.
И понеже вече знаеш как се държат тези хора, няма да се изненадаш: NVIDIA обяви, че смята да вложи до сто милиарда долара в OpenAI, обвързани с това OpenAI да разгърне нейни системи. Тоест продавачът дава заем на купувача, за да може купувачът да купи стоката от продавача.
Китайците играят по други правила, защото американски забрани не им позволяват да купуват най-силните чипове на NVIDIA. Затова DeepSeek пренаписа моделите си да работят на китайски чипове, а Alibaba избра друг ход: пусна своите модели отворени и безплатни, и вече ги свалят повече хора от всеки друг такъв модел в света, включително този на Meta. Забраниха им да купуват машината. Те раздадоха програмата даром.
Кое ще остане
Разгледай кръга още веднъж, бавно. NVIDIA финансира OpenAI, за да купува OpenAI чипове. Amazon финансира Anthropic, а Anthropic връща парите обратно на Amazon като наем. Google финансира конкурента на собствения си модел и му продава чипове. Едни и същи пари обикалят между едни и същи десетина компании и всеки път, като минат през нечия каса, се броят за нов успех.
Не твърдя, че това е картел. Твърдя, че е много малък клуб, в който всички са едновременно инвеститор, доставчик, клиент и конкурент на всички останали. Такова нещо, ако го видиш в един бранш при нас, ще извикаш одитор.
Ето и практическата част, заради която изобщо пиша това. Когато избираш между ChatGPT, Claude и Gemini, ти се струва, че избираш между три компании. Не е така. Избираш между три витрини. Отзад е един и същи склад, същите три хазяи и същият доставчик на чипове. Ако утре хазяинът вдигне наема, или ако доставчикът на чипове закъснее, това няма да засегне един продукт. Ще се пропука цялата пирамида и ти ще го усетиш през твоя телефон, независимо коя иконка натискаш.
Затова, когато четеш следващата новина за някой пробив, не гледай името на витрината. Питай кой му плаща тока. Отговорът почти винаги е един и същ, и почти винаги е по-важен от самата новина.