Roman, New Horizons, Hayabusa2, DART и Hera не приличат на нищо в AI индустрията - публикуват суровите данни, включително провалите.
Телескопът Roman - кръстен на Nancy Grace Roman, първата главна учена на NASA - лети в края на август с ракета Falcon Heavy на SpaceX, компанията на Илон Мъск, от космодрума в Кейп Канаверал. Огледалото му всъщност е подарък от американска военна разузнавателна агенция - шпионски спътник, никога изстрелян, пренасочен от Земята към небето. Целта е да преброи над 100 000 нови планети извън Слънчевата система, повече от всички телескопи в историята на астрономията, взети заедно, защото зрителното му поле е толкова широко, че покрива наведнъж парче небе, за което на по-стария телескоп Hubble биха му трябвали хиляди отделни снимки.
New Horizons е сондата, която прелетя покрай Плутон - джудже-планета в края на Слънчевата система - преди десетина години. Днес е на 9,5 милиарда километра от Земята, най-далечният действащ апарат на човечеството след двете сонди Voyager от 70-те. През юни се събуди от най-дългия си изкуствен сън досега: 321 дни, програмирани предварително, защото сигналът пътува близо девет часа в едната посока и никой на Земята не може да реагира на живо. Не лети към нищо конкретно. Просто слуша прахта и частиците в Кайперовия пояс, пръстен от ледени останки отвъд Нептун, от място, където никой друг работещ апарат не е стъпвал.
Японската агенция JAXA, тяхната версия на NASA, прати Hayabusa2 да вземе проба от астероида Рюгу и да я донесе на Земята - сондата свърши задачата през 2020 г. Вместо да я изключат, инженерите ѝ оставиха гориво за бонус обиколка. Този юли профуча на по-малко от километър от друг астероид, Торифуне, широк колкото футболен стадион, и установи, че той не е монолитна скала, а купчина слепени заедно отломки. Следващата спирка е насрочена чак за 2031 г.
Преди няколко години NASA умишлено заби сонда с размер на автомат за напитки в Диморфос, малкия спътник на астероида Дидимос, за да провери дали удар с чиста механика може да отклони траектория. Проработи - орбитата на Диморфос се промени. Сега европейската агенция ESA изпраща сондата Hera да инспектира местопрестъплението отблизо, да измери какво точно е останало от кратера и колко тежи отломъкът - данни, които DART физически не можеше да събере, докато се разбиваше. Hera пристига в края на годината, по-рано от плана, защото двигателите ѝ издържаха повече, отколкото инженерите очакваха.
Ето кое издържа
Никоя от петте мисии не крие резултат, който не ѝ харесва. Hayabusa2 обяви направо, че Торифуне не отговаря на модела - купчина отломки, не скала - и не преправи прогнозата назад в тихо изтрито изречение. DART не скри, че първите месеци показаха разлика между изчисления и реален ефект от удара; точно затова изпращат Hera да провери на място къде моделът е сгрешил. Roman обеща да пусне суровите си данни публично, не да чака „финален" резултат за пресконференция.
Сравни това с половината AI лаборатории, за които пиша тук - обявяват „пробив" в петъчен следобед и тихо трият бенчмарка след първата критика. Космическите агенции работят с бюджети, гласувани от парламенти, и графици, разписани преди десетилетие; нямат лукса да заметат грешка, защото следващата мисия разчита на точните числа от тази. Затова ги харесвам повече от повечето неща, за които пиша: признаването на грешка тук е вградено в процеса, не изключение от него.