На 20 юли Европейската комисия пусна указания как се спазват задълженията за прозрачност по член 50 от AI Act. От 2 август те влизат в сила: система, която говори с човек, трябва да казва, че е машина, а генерираните текст, картина и видео - да носят машинен знак, че са направени от AI. За всеки, който пуска AI пред клиент в ЕС, значи и в България, това вече е задача с дата.
- Европейската комисия публикува указанията по член 50 от AI Act (прозрачност) на 20 юли 2026.
- Задълженията важат от 2 август: чатбот казва, че е чатбот; генерираното от AI носи машинно четим знак.
- Внедрителите уведомяват за дийпфейк, за AI-текст по обществени теми без човешка редакция, за разпознаване на емоции/биометрия. Важи и за България.
От 2 август AI пред клиента спира да е въпрос на вкус и бюджет. Става въпрос на правило - с дата, и с нещо, което трябва да покажеш.
На практика се дели на две. Правиш ли системата - твоя е работата да сложиш знака вътре, и чатботът да казва сам, че е чатбот. Само я ползваш пред клиенти - тогава ти уведомяваш: че отсреща е машина, че видеото е дийпфейк, че текстът е писан от модел, без човек да го е гледал. Малкият бизнес у нас, който сложи 'виртуален асистент' на сайта или пусне генерирана реклама, попада точно във втората кофа.
Указанията сами по себе си не са нов закон. Обясняват как да се чете членът, за да не го тълкува всеки посвоему. Твърдо е другото: датата. До 2 август е разумно да минеш през местата, където AI пипа клиента - чат, съдържание, реклама - и да сложиш етикета, преди някой да ти го поиска.
Това не е спирачка. Това е посока, която и без друго държим: казвай кое е машинно. Клиент, който сам разбере, че 'човекът' в чата е бил бот, си тръгва. Клиент, на когото си го казал отпред, остава. Правилото просто вписва в закон нещо, което доброто изпълнение вече прави - да не крие кой говори.