Кой пише правилата на AI в Европа
Комисията е изпълнителната власт на Европейския съюз - предлага закони, но не ги гласува сама. Предложението минава през Европейския парламент и през представителите на 27-те държави членки, преди да стане задължително за всички. За AI Act пътят вече е изминат и законът тече на етапи: част от забраните важат от миналата година, санкциите се включват тази. Бавна машина. Но веднъж тръгнала, спира трудно.
AI Office е новото звено, създадено точно заради този закон. Не е агенция някъде далеч - седи вътре в Комисията и има една задача: да следи моделите, които могат да навредят в голям мащаб. Компаниите, чиито модели минават определен праг на мощност, са длъжни сами да се обадят и да декларират какво са построили. AI Office получава документацията, преглежда я, може да поиска обяснения. От тази есен получава и правото да глобява.
GPAI звучи като суха абревиатура, но зад нея стои нещото, което вече ползваш всеки ден. Това са моделите, обучени да вършат много различни задачи, не само една - да пишат, да превеждат, да коментират код, да отговарят на въпроси. ChatGPT е такъв модел. Claude е такъв модел. Паднеш ли в тази категория, дължиш прозрачност: обобщение какви данни са ползвани за обучението, доказателство, че не си прекрачил авторски права, готовност да споделиш информация с надзорния орган и с фирмите, които градят продукти върху теб.
Има само едно нещо, което законът затваря напълно, без вратичка за бизнес модел или изключение за "иновация". Система, която следи поведението на хора във времето и им лепва оценка, използвана после срещу тях в съвсем друг контекст - забранена е. Не ограничена, не регулирана с формуляри. Забранена. Кредитният рейтинг остава извън обхвата, защото борави с проверими финансови данни, не с общо "поведение".
Без вода
Няма орган, който седи денонощно пред екрана на всеки модел и брои токени. AI Office разчита на самите компании да вдигнат ръка и да кажат честно колко мощно е построеното - а историята на технологичните гиганти не е точно история на доброволна прозрачност. Механизмът работи само защото лъжата излиза скъпо: глоба до 15 милиона евро или 3% от глобалния оборот, което от двете е по-голямо. За компания с оборот в милиарди това е сериозна сума, не бележка под линия.
Забраната за социален рейтинг е най-честният момент в целия закон, защото не увърта. Не пита "при какви условия", не оставя вратичка за "легитимен интерес". Казва просто: това не се прави в Европа. Останалото - документация, декларации, кодекси за добри практики - е бюрокрация, която работи бавно и с триене. Социалният рейтинг е чертата, отвъд която дори бюрокрацията не преговаря.