Регламентът, заради който всеки сайт те пита за бисквитки, е много повече от досаден прозорец. Той решава кой може да събира данните ти, колко дълго да ги пази и колко струва, когато не спази правилата.
Лични данни са всичко, по което някой може да те разпознае. Име и имейл, разбира се. Но и местоположението на телефона ти всеки ден в седем сутринта. От него се вижда къде живееш, къде работиш и при кого ходиш след работа.
Регламентът казва няколко прости неща. Трябва ти законно основание, за да събираш. Трябва да кажеш честно какво правиш с данните. Не пазиш повече от нужното и не по-дълго от нужното. И трябва да можеш да докажеш, че спазваш всичко това, а не само да го твърдиш.
Пример от тази есен
На 21 септември 2026 ирландската Комисия за защита на данните глоби Google с 403 милиона евро заради данни за местоположение, събирани между 25 май 2018 и 4 февруари 2020. Според решението Google е нарушил законността и добросъвестността на обработката, прозрачността и срока на съхранение. Разследването започва през февруари 2020 след жалби на потребителски организации. Решението идва шест години и половина по-късно.
Защо това е AI тема
Моделите се хранят с данни, а агентите четат пощата и календара ти. Всеки път, когато AI продукт пипа лични данни на хора в ЕС, GDPR е в стаята, редом с DSA и Европейския закон за AI. Същия ден като глобата Европейският комитет по защита на данните (EDPB) прие окончателните си насоки как се съчетават GDPR и DSA.