we_are_coded.by CODE · Светът, декодиран
EN
Нобел

Нобелът за медицина 2026 отива при Karl Deisseroth, Peter Hegemann и Georg Nagel за ключа, който включва нервни клетки със светлина

Нобеловото събрание при Каролинския институтНаука

На 5 октомври Нобеловото събрание при Каролинския институт награди тримата за светлинно управляваните йонни канали и оптогенетиката. Hegemann и Nagel откриват протеин в едноклетъчно водорасло, Deisseroth го превръща в превключвател за нервни клетки. Наградата е 12 милиона шведски крони, поделени поравно.

Накратко
  • В началото на 2000-те Hegemann и Nagel откриват channelrhodopsin, протеин от водорасло, който при синя светлина отваря канал и дава електрически импулс. Всяка клетка, в която го сложат, става светлочувствителна.
  • Deisseroth вкарва гена в нервни клетки на плъх, със светлина предизвиква нервен сигнал и го публикува през 2005. Две години по-късно ключът работи в мозъка на живи мишки.
  • Методът показва кои вериги стоят зад определени спомени, чувства и поведения. В клиниката засега са опити да се върне зрение на хора със зрителни увреждания.
Проверено на5 октомври 2026Отговорен редакторЦветелин ИвановКак работимМетод · Корекции

Започва с водорасло, което плува към светлината.

Peter Hegemann се чудел как едноклетъчната Chlamydomonas го прави. В началото на 2000-те той и Georg Nagel откриват на повърхността на клетката протеин с необикновени свойства: channelrhodopsin.

Фактите: на 5 октомври 2026 г. Нобеловото събрание при Каролинския институт присъди Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. на Karl Deisseroth (Howard Hughes Medical Institute и Станфордския университет, САЩ), Peter Hegemann (Хумболтовия университет в Берлин, Германия) и Georg Nagel (университета във Вюрцбург, Германия) „за откритията им за светлинно управляваните йонни канали и оптогенетиката“. Hegemann и Nagel откриват в началото на 2000-те channelrhodopsin, протеин на повърхността на едноклетъчното водорасло Chlamydomonas. Когато е осветен със синя светлина, през протеина се отваря канал, заредени йони влизат в клетката и тя дава електрически импулс; двамата установяват, че всяка клетка, в която сложат протеина, става светлочувствителна. Deisseroth вкарва гена на channelrhodopsin в нервни клетки на плъх и със синя светлина предизвиква нервен сигнал; публикува го през 2005 г. Две години по-късно кара този светлинен превключвател да работи в мозъка на живи мишки. Откритията, за които е наградата, са направени в Института Макс Планк по биохимия в Мартинсрид (Hegemann) и в Института Макс Планк по биофизика във Франкфурт (Nagel). Наградата е 12 милиона шведски крони, поделени поравно между тримата.

Наградата е за инструмент. Старите методи показваха кои области на мозъка влияят на кои функции, но не можеха да докажат причина. Образът на мозъка беше скица, пълна с въпросителни, пише Нобеловото събрание. Със светлинния ключ включваш определени нервни клетки и гледаш какво се променя.

Преди ключа мозъкът беше скица с въпросителни.

Разделението на труда е чисто. Първите двама намират протеина в едно водорасло, третият го слага в нервни клетки и ги пали със светлина.

Нобеловото събрание изброява какво е излязло от това: с оптогенетиката учените са разкрили вериги, които стоят зад определени спомени, чувства и поведения, свързани с неврологични и психиатрични разстройства. Председателят на Нобеловия комитет Per Svenningsson го казва с други думи: оптогенетиката дава възможност мозъкът да се картографира по начин, за който преди са могли само да мечтаят.

Клиниката е другото ниво и съобщението е сдържано: изследователи ползват метода в опити да върнат зрение на хора със зрителни увреждания. Опити, не лечение.

Визуалът към статията е генериран код-арт, без чужди изображения.
Последвай ниFacebookLinkedIn
Официални първоизточници
→Нобеловото събрание при Каролинския институт - Press release: Nobel Prize in Physiology or Medicine 2026, 05.10.2026
Оригинал: https://wearecoded.com/articles/nobel-medicina-2026-optogenetika.html
СподелиFacebookXLinkedInTelegramWhatsApp
← Обратно към всички новини