На 27 август Anthropic отвори изследователски преглед на Model Hardware Standard - общ драйвер, през който агентът открива уредите в лабораторията и им дава команди. Интеграция, която по думите на компанията отнема седмици, тук пада до часове. Отвореният код идва по-късно, след оценки за безопасност.
- MHS свежда всеки уред с програмен интерфейс до няколко прости команди за четене и запис.
- Драйверът носи и знанието, което досега стоеше в ръководства и в главите на хората: какво мери уредът, какво се настройва, кои граници не се минават.
- Засега е затворен преглед за избрани лаборатории и производители; Anthropic планира да отвори кода след общи оценки за безопасност.
В много лаборатории има един човек, който знае как микроскопът, камерата и пипетиращият робот да си подадат данни. Знанието му често не е записано никъде. Стои в главата му и в няколко скрипта с имена като final_v3.
Точно това знание, разпиляно по глави и папки, Anthropic се опитва да вкара в стандарт.
Кое убеждава повече от списъка с партньори
Една подробност от собствения им текст. Claude мести лазер, гледа през камерата къде е отишъл лъчът и повтаря, докато разбере как се държи системата. После записва наученото в скрипт, който подравнява лазера с една команда, без да мисли на всяка стъпка. Така работи добър техник: пробва, гледа, накрая го автоматизира и престава да му отделя внимание.
Числата са на партньорите, от истински уреди, не от демо. В Carnegie Mellon серийните разреждания вървят около три пъти по-бързо. В QuEra контролерът, който агентът е написал, връща лазерите в нужната честота в 99,3 на сто от случаите без човешка намеса.
Границата Anthropic я казва сама и това ми харесва. Моделът учи физическия свят от текст и картинки. В Genentech хората е трябвало да му обяснят, че грешките идват от пяната в пробите, а не от бъг в софтуера. Пяна с код не се оправя.
Записването за прегледа има смисъл, ако работиш с уреди, които имат програмен интерфейс, но всеки говори на свой диалект; уред без такъв интерфейс засега остава извън стандарта.