Черният прозорец с бял текст, през който говориш направо на компютъра, без мишка по средата.
Всеки магазин има предна врата, през която влизат клиентите, и задна врата, през която влизат само служителите с ключ. Предната врата е удобна, защото има витрина и всичко подредено за поглед отвън. Задната врата няма нищо такова, просто врата и ключалка. Терминалът е задната врата на компютъра. Иконките и бутоните, които виждаш обикновено, са витрината. Терминалът е входът на служителите, през който влизат хората, които строят самата система.
Когато инсталирам нещо на компютъра си, което не е обикновена програма от магазин за приложения, го правя през терминала. Пиша едно изречение с думи и компютърът го изпълнява веднага, без да чакам да мина през няколко различни прозорчета едно след друго. Това изречение се нарича команда.
Командата често идва с малка добавка, която уточнява как точно да се изпълни. Тази добавка се нарича флаг. Ако командата е покажи ми файловете, флагът може да каже покажи ми и скритите. Все едно казваш на служителя зад вратата не само какво да донесе, а и как точно да го опакова.
Когато една и съща поредица от команди се повтаря често, я записвам веднъж в едно файлче и после го пускам само с едно движение. Това записано файлче се нарича скрипт. Вместо да обяснявам на служителя стъпка по стъпка всеки път, му оставям бележка с всички стъпки наведнъж.
Професионалистите работят през терминала, защото е по-бърз и по-точен от цъкането с мишка. Мишката е добра за разглеждане. Изречението е добро за точна работа. Когато трябва да кажеш на компютъра нещо конкретно, думите вършат работа по-сигурно от куп кликове по менюта.
Ръцете го правят сами
Отварям терминал по рефлекс, преди дори да съм помислил защо. Ръцете го правят сами, докато главата още обмисля какво искам. Затова знам колко подвеждащ е външният вид на този прозорец. Изглежда студен и затворен, а всъщност е най-прекият разговор, който имам с машината. Никакви менюта между мен и нея, само думи.
Затова не се дразня, когато някой се стряска от него. Стряска го формата, не съдържанието. Щом веднъж разбереш, че вътре просто пишеш изречения на компютъра, страхът изчезва.