На 7 октомври Кралската шведска академия на науките награди двамата „за откриването на нелинейни ефекти и автокатализа в асиметричния органичен синтез“. Живите организми носят само едната от двете огледални форми на аминокиселините; в епруветката химиците винаги получавали и двете поравно.
- 7 октомври 2026: Кралската шведска академия на науките присъжда Нобеловата награда за химия на Henri B. Kagan (Франция) и Kenso Soai (Япония) „за откриването на нелинейни ефекти и автокатализа в асиметричния органичен синтез“.
- Молекули като аминокиселините имат две огледални форми, а живите организми носят само едната. В епруветката химиците винаги получавали и двете поравно.
- Kagan през 1986 получава по-голям излишък от едната форма, отколкото се е смятало за възможно; Soai през 2003 прави реакция, в която се образува само едната. Наградата е 12 милиона шведски крони, поравно.
Лявата и дясната ти ръка са еднакви, но не се наместват една в друга. Като ръцете са и аминокиселините: всяка има две огледални форми, а в протеините на клетките ти е само едната.
Защо това излиза извън учебниците. При лекарствата, които действат върху живото, желаният ефект има само едната огледална форма. Затова химиците искат да получат само нея, а в епруветката получаваха половин на половина. Академията пише, че откритията им са решаващи за химиците, които проектират реакции за производство на лекарства.
Две стъпки. Kagan показва, че можеш да получиш повече от едната ръка, отколкото се смяташе за възможно. Soai стига до края: ръката е само една.
Едно изречение от съобщението си заслужава точното четене. Академията пише, че двамата са показали как хомохиралността може да възникне. Не пише, че животът е започнал така. Това е друг въпрос.
Въпросът е на повече от век. Отговорът е реакция, която от две възможни ръце прави само едната.