Крадецът, който сменя ключалката на дома ти, докато те няма. После ти оставя бележка на вратата.
Файл е просто нещо, което пазиш на компютъра - снимка от сватба, фактура, таблица с клиенти. Шифърът е формула, която разбърква съдържанието му буква по буква, по правило, известно само на нападателя. Без това правило файлът остава завинаги неразбираема каша, дори ти да си собственикът му.
Представи си, че се прибираш и ключалката на входната ти врата е сменена. Докато си бил навън, някой е влязъл, сложил е нова ключалка и е залепил бележка отвън: искаш ли обратно достъп до собствения си дом, плати. Точно това е ransomware - само че вратата е компютърът ти, а стаите вътре са снимките, документите, цялата ти работа.
Схемата е толкова разпространена, защото работи безотказно. Жертвите плащат, понеже файловете наистина изчезват за тях в момента на атаката. Това не е заплаха във въздуха. Това е факт. И понеже парите минават през крипто, следата към нападателя се губи.
Истинската защита не е по-здрава ключалка на вратата, а резервен ключ, скрит някъде другаде, до който крадецът не може да стигне. На практика това е копие на файловете ти на място, което не е постоянно свързано с компютъра - външен диск, изваден след всяко копиране, или облачна услуга, която шифърът физически не вижда. Ако копието стои включено в мрежата през цялото време, той ще заключи и него.
Ето какво пропускат
Не вярвам на нападател, който вече е доказал, че влиза в дома ти без разрешение. Плащането не връща доверие - то финансира следващата му обиколка, при теб или при следващия. Затова гледам на резервното копие не като на техническа подробност някъде в настройките. За мен то е единствената врата, която остава в моите ръце, каквото и да направи той с останалите.
Когато строя система, първият ми въпрос не е как да спра нападателя - рано или късно той ще опита. Въпросът е: ако влезе, какво остава недокоснато? Отговорът е винаги един - копието, което той никога не е видял, защото не е било там, когато е дошъл.