Аксесоарът, купен от друг производител - и най-дупчестата част на сайта ти.
WordPress, платформата, върху която е построен сайтът ти, прави основни неща - страници, снимки, текст. Не приема плащания. Не показва карта. Не пуска изскачащ прозорец за бюлетин. За всичко това инсталираш плъгин - малка добавка, която някой друг е написал и е пуснал да я ползва целият свят.
Мисли за него като за аксесоар, купен от друг производител. Телефонът ти е направен от една компания. Калъфът, който му слагаш, е от съвсем друга - по-малка, по-непозната, понякога един-единствен човек, който го прави в свободното си време. Калъфът пасва добре, изглежда прилично, но никой не го е проверявал със стандартите на телефона.
Точно това е дупката. Голямата платформа има екип, който я поддържа, кръпва я, следи я за проблеми. Плъгинът често има един автор. Ако той спре да го обновява, ако продаде акаунта си, ако просто сгреши - дупката остава в твоя сайт, не в неговия.
Затова повечето реални пробиви не минават през самата платформа. Минават през забравен плъгин за формуляри - инсталиран преди време, никога обновяван оттогава, защото стои зад логиката 'то работи, защо да го пипам'.
Детайлът говори
Всеки път, когато проверявам сайт на клиент, първо гледам списъка с плъгини, не самата платформа. Там е историята - кое е инсталирано, кога е обновявано за последно, кой изобщо още го поддържа. Обикновено намирам по нещо забравено, купено за една конкретна кампания преди години и оставено да събира прах.
Не пиша това, за да те плаша от плъгини - без тях сайтът ти няма да прави почти нищо интересно. Пиша го, защото решението е скучно просто: списък, преглед, изтриване на ненужното. Никой не го прави, защото никой не го вижда като работа.