Opus, Sonnet и Haiku не са три отделни AI асистенти. Те са един и същ модел на Anthropic, направен в три мощности - като едно ястие, поднесено в три порции на три различни цени. Избираш между тях точно както избираш порция: скорост, цена и колко дълбоко модела мисли.
Представи си едно ястие, което готвачът предлага в три порции. Детска, обикновена и порцията на дегустационното меню с всички добавки. Съставките са едни и същи. Рецептата - също. Разликата е колко труд, внимание и суровини влизат в чинията - и съответно колко плащаш. Точно така работи едно семейство модели като Claude. Opus, Sonnet и Haiku минават през същото обучение и гледат света по сходен начин, но с различна дълбочина на мислене и различна скорост.
На практика изборът между трите е решение, което взима програмистът, докато строи продукт. Правиш чатбот, който отговаря на десет хиляди клиенти дневно с прости въпроси от рода на 'кога отваряте' - слагаш Haiku. Бърз е, евтин е, и не му трябва повече от това. Анализираш договор, пишеш сложен код или обясняваш финансов отчет - слагаш Opus, защото там грешката струва скъпо и си заслужава да платиш за по-задълбочен модел. За всичко по средата - писане на текст, отговори на имейли, обикновено кодиране - е Sonnet. Той е моделът, който повечето хора реално срещат, когато отворят Claude, без изобщо да се замислят кой модел ползват.
Причината да съществуват три размера е проста сметка. Не всяка задача заслужава най-мощния и най-скъпия инструмент. Opus струва около пет пъти повече от Haiku за същия обем текст, защото носи и пет пъти повече изчислителна мощ зад гърба си. Плащаш за мощта, която реално ползваш - не за марка.
Ползват ги две различни публики. Обикновените хора, които просто отварят Claude в браузъра или в приложението, обикновено получават Sonnet по подразбиране, а Opus се включва, когато задачата натежи. Фирмите и програмистите, които строят продукти върху Claude, избират модела ръчно за всяка функция в системата си - точно както аз избирам различен модел за различна задача, когато строя софтуер.
Как го чета аз
Едно от нещата, които научих, строейки системи с тези модели: размерът не е маркетингов номер, а инженерно решение. Сложиш ли Haiku там, където трябва Opus, системата прави глупави грешки. Сложиш ли Opus навсякъде, продуктът ти става бавен и скъп без нужда. Умението да избереш правилния размер за правилната задача тежи почти колкото самия модел.
Затова, когато чуеш някой да казва 'ползвам Claude', въпросът, който си заслужава да зададеш, е кой Claude. Отговорът казва много за това какво реално прави с него.