Отворен пакет софтуер от Hugging Face, който превръща роботизираната ръка от изследователски проект в нещо, което сваляш и пускаш следобед в гаража.
На практика LeRobot е сбор от две неща: модели - обучени невронни мрежи, които превръщат картина от камера в команда 'завърти лакътя с толкова градуса' - и датасети, записи как човек е управлявал робота стотици пъти, за да хване предмет. Инженерът, който го сваля, не тръгва от нулата. Пуска чужд модел върху своята робот-ръка, показва ѝ петдесетина пъти как да хване чаша, доучва го върху тези записи и след час-два ръката го прави сама. Преди LeRobot това беше работа за лаборатория с бюджет.
Съществува, защото роботиката имаше един грозен проблем: всяка лаборатория пазеше данните и кода си затворени, във формат, който никой друг не можеше да чете. Hugging Face направи с роботите същото, което направи и с езиковите модели - наложи общ формат, в който видео от камера и записани движения седят заедно, готови всеки да ги свали и да ги ползва. Без общ формат чуждите записи просто не ти вършат работа.
Ползват го университетски лаборатории, стартъпи, които правят роботизирани ръце за складове, и хора, купили си евтина роботизирана ръка за домашна работилница. Част от смисъла на проекта е точно това: LeRobot върви ръка за ръка с евтини роботизирани ръце, сглобени с части за няколкостотин долара. Резултатът - задача, която доскоро изискваше робот за петдесет хиляди долара и екип докторанти, днес се пробва в гараж.
Същността е проста
Има голяма разлика между 'впечатляващо демо' и 'нещо, което наистина работи, когато никой не гледа'. LeRobot ме кефи точно защото маха бариерата пред влизане - не защото е перфектно готов продукт. Отворените чертежи на самолет не правят всеки пилот. Но правят възможно да построиш своя и да провериш дали лети.
Има и обратна страна, за която не бива да си затваряме очите: същия отворен 'мозък', който сваля хоби ентусиастът, може да свали и някой без никакви скрупули. Демократизацията на достъпа не идва с демократизация на отговорността. Радвам се, че съществува. Гледам на него трезво, не с възторг.