Програмата, в която се ражда дизайнът на почти всеки сайт и приложение днес - в браузъра, на живо, с всички на едно платно едновременно.
На практика изглежда така: отварям празен лист в браузъра, чертая екран по екран - бутони, менюта, форми - и ги свързвам с линии, за да покажа какво се случва при клик. Резултатът не е снимка на дизайн, а работещ макет. Всеки може да кликне върху него и да усети продукта, преди изобщо да е програмиран.
Преди Figma дизайнът се движеше по файлове. Правех екран в Photoshop (по-старата програма за обработка на изображения, ползвана дълго и за дизайн), изнасях го като снимка и го пращах по имейл. Клиентът гледаше една версия, аз работех върху друга, и никой не знаеше коя е последната. Figma живее в облака - един файл, една истина, винаги отворен линк вместо купчина прикачени файлове.
Ползват го дизайнерите, но и програмистите, които вадят точните размери и цветове директно от файла, и хората по продукта или маркетинга, които оставят коментари по екрана, без изобщо да знаят как се чертае. Стана общ език между хора, които иначе говорят различни професионални езици.
Figma е самостоятелна компания. Adobe, собственикът на Photoshop, поиска да я купи през 2022 г. за 20 милиарда долара, но сделката се разпадна в края на 2023 г. заради регулаторен натиск в ЕС и Великобритания - и Adobe плати на Figma неустойка от милиард долара. С тези пари компанията продължи сама и през юли 2025 г. излезе на борсата в Ню Йорк.
Това ме пали
Помня годините преди Figma - файлове, кръстени нещо от рода на 'final_v3_REALLY_FINAL.psd', изпратени по имейл в два през нощта, защото клиентът искал 'малка промяна'. Загубено време, объркани версии, никой не знае кое е одобрено.
Figma смени навика на цял екип. Дизайнер, програмист и клиент гледат едно и също нещо в реално време, вместо да си играят на развален телефон с картинки. Затова, когато взимам нов проект в CODE, първият въпрос е 'имаш ли Figma линк', не 'изпрати ми файловете'.