На 8 октомври OpenAI съобщи за две банирани операции, които пращат геополитически послания през фалшиви организации и фалшиви журналисти. По нейна оценка руската е категория 5 по скалата IO Breakout, първата такава, откакто OpenAI пише тези доклади. За две години и половина тя е разкрила 30 операции за влияние.
- 8 октомври 2026: OpenAI обявява, че е спряла акаунти в ChatGPT на две операции за скрито влияние, ползващи „false front“, фалшиви организации и лица. Едната е с руски произход, другата с ирански, по оценка на OpenAI.
- „Dark Clark“ (Русия, Латинска Америка): фалшив „think tank“ Social Research Center, управляван според OpenAI през измисленото лице „Mia Clark“. По оценка на OpenAI е категория 5 от 6 по IO Breakout Scale, първата, която е спирала, откакто пише доклади.
- „Bogus Bylines“ (Иран): седем фалшиви журналистически имена, близо 100 статии в около дузина онлайн издания по света; категория 4. За двата случая OpenAI казва, че е споделила информация със съответните власти.
По данни на OpenAI руските оператори в повечето случаи не са карали ChatGPT да пише самите фалшификати. Карали са го да пише отчетите за тях, до началник, когото OpenAI не познава.
Един пример от отчетите на руснаците. Те твърдят, че през май 2026 са направили имейл адрес, представящ се за регионалното управление на образованието в Лима, и с него са карали училища да правят събития за Украйна на 21 май. Твърдят и че историите са излезли в пресата в Перу и Полша. OpenAI е намерила съвпадащи материали и в двете страни, а в някои реакция на поне един полски евродепутат.
Друг пример: фалшив запис на работник от държавното водоснабдително дружество EPSAS, че водата в Ла Пас ще бъде спряна. Пуснат късно през май, в разгара на протестите в Боливия, той е опроверган публично от самата EPSAS.
Ако водиш малко издание, което приема гост-автори, иранската операция се целеше точно в теб. Операторите карали ChatGPT да сверява черновата с правилата за подаване на конкретното издание и после да пише писмото до редактора. Статиите излизали под седем имена на уж западни журналисти, а акаунтите на един от тях, по настройките за прозрачност, били в Иран.
Коментарите били друго: харесванията им се броят в единици или десетки. Но отчетът на операторите мерел гледанията на постовете, под които коментират, не на самите коментари, и затова числото излизало голямо. С руските отчети е същото: OpenAI пише, че операторите приписвали на себе си чужди неща и че заявеният от тях ефект не може да се приеме за чиста монета.
OpenAI сама отбелязва, че двете операции приличат на сложни операции от времето преди AI, само че с по-лека работа. Иранските „журналисти“ напомнят „Alice Donovan“, прикритие на руското военно разузнаване, чиито статии излизаха в западни издания през 2016 и 2017. Руската схема с неподозиращи местни сътрудници, пише тя, напомня „PeaceData“ от 2020.
И още нещо за обхвата. И двете са вкарали материалите си, не всички писани с модели на OpenAI, в истински издания, не само в социалните мрежи. От 30-те разкрити операции, пише OpenAI, именно тези, които се опитват да стигнат до истински издания, обикновено имат най-голям потенциален обхват.
Слабото място на фалшивия фронт е, че е таен. „Alice Donovan“ и „PeaceData“ са спрели, след като са били разкрити. На това разчита докладът.