Восъчният печат на софтуера. Доказва, че програмата идва от този, който твърди, и че никой не я е пипал по пътя.
Старите писма са се затваряли с восък и печат с герба на подателя. Всеки е можел да прочете писмото, но счупеният печат е издавал, че някой е бъркал вътре. Подписването на код е същата идея, направена така, че печатът да не може да се подправи.
Затова тайният ключ е най-ценното нещо в един софтуерен проект. Открадне ли се, крадецът може да подпише зловреден код и твоята машина ще го приеме като истински. Обновяването, което трябва да те пази, се превръща във вратата.
И оттам идва желязното правило: ключ, който е бил на място, където не му е мястото, се смята за изгорен. Оттегля се и се сменя, дори когато няма следа някой да го е взел. Вероятностите тук не се обсъждат.
Къде го срещаш
Всеки път, когато телефонът ти отказва да инсталира приложение извън магазина. Всеки път, когато линукс машина се разкрещи, че хранилището е с непроверен подпис. И всеки път, когато операционната система пита сигурен ли си за програма от неизвестен издател. Това не е формалност. Проверка е.